От секси идея до устойчив проект – началото на “Левчето”

От Виолета Асенова

Пиперлива идея, която се превърна в едно от най-успешните събития на AIESEC в България за последните години.

Идеята

Левчето, което тази година ще има своето 10-тоиздание, се роди по време на Local Planning Day на LC СУ през 2011 г. По това време start-up средата се зараждаше и темата за предприемачеството се промъкваше навсякъде, където имаше поне няколко любопитни и мислещи глави. На нашата брейнсторминг маса се въртяхме около идеята за предприемаческа симулация. Някой заговори за инвестиции и в съзнанието ми изскочи образът на монетата от 1 лев.

Оригиналната идея се роди внезапно и включваше въпроса: „А какво ще стане, ако кажем на хората, че ако дойдат на събитие на AIESEC, ще получат 1 лв.?“ и логичните последващи „Защо да им го казваме?“, „И какво от това?“, “И какво ще го правят този лев?”. Единственият ми отговор беше: „Ще го инвестират в нещо.“

„Концепцията беше за провокативно събитие, със запомнящи се име и символ, в което има предизвикателство и елемент на загадка.“

По същество си представях форма на предприемаческа игра, която да излъчи победител. Държах много на идеята, че още в началото хората избират дали просто да вземат 1 лев и да си тръгнат, или да се включат в играта, като го инвестират в общ фонд, който победителят да спечели. Концепцията беше за провокативно събитие, със запомнящо се име и символ, в което има предизвикателство и елемент на загадка.  

Оригиналният плакат на събитието
Оригиналният плакат на събитието

От самото начaло имах конкретна идея за това как искам да привлека хора да участват в „Левчето“. Исках да създам нещо, които се загнездва в съзнанието ти и те кара да искаш да научиш повече, или направо – да бъдеш там. Да предизвикам любопитство, действие. Това беше комуникационната задача на “Левчето”, но по-сложната част беше да го изпълня със съдържание. Едно е да имаш визия, а съвсем различно да ѝ дадеш конкретна форма и стойност. Сама нямаше да се справя с тази задача, така че сформирахме екип заедно със Стела Живкова, Дени Димитрова, Лазар Тошкин, Тоня Моловска и още свежи айсекъри, за да видим какво можем да създадем на практика.

На практика

Имаше хляб в идеята, но оставаше въпроса: „Какво ще се случва на това събитие всъщност?  Едновременно знаехме, че „Левчето“ трябва да го има, но и нямахме отговор. Това усложни и намирането на спонсор. Помогна ни Мартин Марков, тогавашния президент на AIESEC СУ, който участвaше в обсъждането при раждането на концепцията, даде зелена светлина на проекта и отпусна бюджет за случването му. Той обмисляше форма, под която да организира инвестиционна симулация, но замисъла му щеше да се осъществи в следващите издания на „Левчето“, тъй като в първото избрахме различна посока…

„Ако не знаеш какво точно да направиш, направи нещо просто и после нанасяй корекции“

В началото на 2012-та, освен за предприемачество, всички говореха за геймификация, появяваха се първите escape rooms, а из смартфоните никнеха нови апове с игри всеки час. Искахме хем да яхнем вълната, хем да създадем наистина оригинално събитие. Много ни помогнаха Радослав и Виталий от „Game craft“, с които изтествахме различни игрови сценарии, включително направихме предварителна симулация с близо 20 доброволци. Изкушението да се опиташ да направиш нещо наистина необикновено е присъщо на нашето поколение, понякога дори се получава, но дългосрочно не винаги е най-доброто решение. Сблъскахме се с това, докато времето напредваше и потенциалната структура на „Левчето“ се усложняваше с всеки изминал ден, а аз не знаех къде точно да тегля чертата. В един момент здравият разум се върна и реших, че случването на проекта е по-важно от оригиналността му. Съгласихме се с една съвсем проста структура. Участниците щяха да участват в speed networking, да сформират отбори, да си изберат лидери за определено време и след това да се състезават едни срещу други, като победителят щеше да спечели фонда от левчвта на останалите. Може би едно от малкото неща, които бих направила точно по същия начин 8 години по-късно – ако не знаеш какво точно да направиш, направи нещо просто и после нанасяй корекции. Вярвах, че ако събитието се получи успешно, това ще създаде възможност за следващо издание, с което и двете ми намерения щяха да се изпълнят – да реализирам визията си и да проправя път за още по-качествен и устойчив формат.

Събитието

Станаха много приказки и малко екшън, затова ето как изглеждаше първото Левче през 2012-та. 😊 

Репортаж на Нова Телевизия

В първото „Левче“ участваха близо 70 студенти. То беше отразено в центрaлна емисия новини на NOVA, BNT 2, в „24 часа“ и няколко сайта. Както се надявах, имаше нещо в него, което провокира и остава в съзнанието. Това беше достатъчно, за да се пропрaви път за „Левчето 2“, което беше организирано изключително професионално, с подкрепата на  външен спонсор, и се превърна в първата по рода си борсова игра-симулация за студенти. Когато гостувах на едно от следващите му издания, буквално не можех да разбера какво се случва, тъй като събитието се беше превърнало в пълнокръвна симулация. Това нямаше да се случи без усилията на поне 7 поколения екипи, които го превърнаха в марка на AIESEC.

Та, трудно можем да преценим каква ще бъде съдбата на идеите ни, но си струва да им дадем шанс. Може да се окаже, че някой ще ги награди, а след него някой друг и така над една монета да се вдигне планина от злато. 😉